Каква камера отива във фотобокса? Уебкамера, системна камера и разликата, за която никой не говори
„Поддържа ли вашият софтуер DSLR?" е най-честият технически въпрос преди покупка. Той е и най-неточният — защото „поддържа" може да означава три напълно различни неща, а разликата определя какво в крайна сметка ще държат гостите ви в ръка.
Трите начина, по които изображение попада в бокса
1. Уебкамерата. Компютърът третира камерата като обикновено видеоустройство и извлича единичен кадър от текущия поток. Това работи с всяка USB уебкамера — и, чрез HDMI грабър, също и със системна камера. Уловката: получавате винаги само видео качество, обикновено Full HD. 24-мегапикселовият сензор зад обектива при тази постановка дава изображение от около два мегапиксела. За разпечатка 10×15 това едва стига, за по-голям формат вече не.
2. Истинското свързване. Софтуерът говори директно с протокола на производителя — при Canon чрез EDSDK, при Sony чрез PTP — и наистина задейства камерата. Резултатът е точно същият файл, който би попаднал и на картата с памет: пълна резолюция, пълно управление на експозицията, истинска светкавица. Това е разликата между „камерата е свързана" и „камерата снима".
3. Наблюдението на папка. Тетъринг софтуер на производителя записва всяко изображение в папка, а софтуерът на фотобокса взима последното. Прагматичният среден път: работи с почти всяко тяло на камера, дори с екзотични. За сметка на това във веригата виси втори софтуер и боксът трябва да чака появата на файл — вие сте толкова бързи и надеждни, колкото това междинно звено.
Разликата, за която почти никой доставчик не споменава
Дори при истинско свързване не всяко заснемане се третира еднакво. Визьорът на екрана е liveview на камерата — видеопоток, не снимка. Когато гостът задейства спусъка, има две възможности: софтуерът извлича кадър от този поток, или наистина задейства камерата и изчаква готовия файл.
При BoothDock това е съзнателно разделено: единичната снимка задейства истински — пълна резолюция, пълна експозиция. GIF, бумеранг и видео минават през liveview потока, защото камерата не може да достави двайсет единични кадъра за четири секунди и защото бумерангът изглежда добре и при видеорезолюция.
Питайте доставчика точно за това, и то отделно за всеки режим: „Задейства ли единичната снимка камерата, или се взима кадър от потока за преглед?" Ако отговорът за всички режими е „поток за преглед", вие купувате скъпа уебкамера.
Колко плавен наистина е визьорът
Визьорът на живо рядко се проверява при покупка и веднага се забелязва на вечерта на събитието: накъсан визьор кара гостите да задействат спусъка в грешния момент и изглежда евтино.
Кадровата честота идва от две страни. Първо — от камерата: измерено, Sony ZV-E10 доставя около 13 до 16 кадъра в секунда, Canon EOS M50 — около 27. Второ — от софтуера, и тук много решения губят половината, защото питат за нови кадри с фиксиран такт, вместо да оставят камерата да съобщи сама. Запитване на всеки 400 милисекунди дава най-много 2,5 кадъра в секунда, колкото и бърза да е камерата.
Ако получите демонстрация, обръщайте внимание не на качеството на изображението във визьора, а на неговата плавност — и накарайте някой да размаха ръка бързо пред камерата.
Видеото е специалният случай
Тук производителите се разделят. Canon може чрез EDSDK да стартира истинския си режим за видео — със звук, в качество на камерата. Sony през PTP не предлага начин да върне готов клип обратно на компютъра; там се записва liveview потокът, тоест без звук и в качество на преглед.
Това не е недостатък на софтуера, а свойство на протоколите. Важно е само да го знаете предварително: ако видеата на гостите със звук са част от офертата, изборът на тяло на камерата не е въпрос на вкус. Отделна уебкамера само за видео режима впрочем е легитимен и евтин изход — снимка чрез системната камера, видео чрез уебкамерата.
От какво наистина се нуждаете
- Печатате 10×15 и публикувате в социални мрежи. Добра уебкамера с прилично осветление бие лошо осветена системна камера. Инвестирайте парите първо в постоянно осветление, не в тялото на камерата.
- Печатате по-голям формат, работите със зелен екран или продавате на фирмени клиенти. Истинско свързване със системна камера. Изрязването става видимо по-чисто, ако изходното изображение вече не е видеокомпресирано.
- Вече имате тяло на камера, което никой не поддържа директно. Наблюдение на папка с тетъринг софтуера на производителя — работи, но струва секунда изчакване и допълнително звено във веригата.
И независимо от избрания път: никога не се задоволявайте със списък за съвместимост, а поискайте да видите вашето тяло на камера в действие. Списък казва само, че някой е вписал името. При BoothDock Sony ZV-E10 и Canon EOS M50 са проверени на реален хардуер: разпознати, задействани, с работещ liveview.